Модул 1 · 1.1
Какво се случва, когато натиснете Изпрати
Модул 1: Как работи Вашата поща · Време за четене: 9 минути
Учебна цел: След този урок ще можете да обясните какъв път изминава едно писмо между Изпрати и Входящи на получателя и ще можете да посочите разликата между плика и заглавните редове (хедъри) на писмото.
Основни понятия: уебпоща, пощенски сървър, SMTP, MX запис, IMAP, плик, заглавни редове (хедъри), Return-Path, Received, Message-ID, SPF, DKIM, DMARC
Уебпощата е пощенска програма във Вашия браузър
Вашата поща не се намира нито в браузъра, нито на компютъра Ви. Тя се съхранява на пощенски сървър: компютър, който работи денонощно, получава, съхранява и препраща поща. За да четете тази поща, Ви е необходима пощенска програма. Това може да бъде Outlook, приложението за поща на телефона Ви или уебпощата.
Уебпощата е просто пощенска програма, която работи във Вашия браузър. При WebOké това е Roundcube. Roundcube сам по себе си не е пощенски сървър. Той общува с пощенския сървър от Ваше име, на същите езици, които използват Outlook или Apple Mail:
- IMAP за четене, преместване и изтриване на поща;
- SMTP за изпращане на поща.
Ако нещо не работи в уебпощата, причината често не е в самата уебпоща, а в това, което сървърът прави или връща като отговор. И обратното: ако изпращането работи в уебпощата, но не и в пощенската Ви програма, проблемът е в настройките на тази програма.
От Изпрати до Входящи в пет стъпки
Sanne de Vries (sanne@example.com) има цветарско ателие. Тя изпраща на своя клиент Ahmed (ahmed@example.net) оферта за булчински букет. Ето какво се случва, когато натисне Изпрати.
- Предаване на собствения сървър. Уебпощата предава писмото чрез SMTP на пощенския сървър на Sanne. Това се нарича още предаване или submission. При това Sanne трябва да влезе в профила си, иначе всеки би могъл да използва нейния сървър за изпращане на спам. Пощенските програми използват за целта порт 465 или 587, с криптиране. Уебпощата на WebOké изпраща през същия сървър, в който сте влезли.
- Търсене на пътя. Сървърът на Sanne поглежда частта след @ в адреса на Ahmed: example.net. Той изисква от DNS MX записа на този домейн. Този запис казва кой сървър приема пощата за example.net.
- Доставка. Сървърът на Sanne се свързва с приемащия сървър и доставя писмото, отново чрез SMTP. Между сървъри това става на порт 25.
- В пощенската кутия. Приемащият сървър проверява писмото (съществува ли адресът, спам ли е?) и го поставя в пощенската кутия на Ahmed, във Входящи или в папката за спам.
- Четене. Ahmed отваря своята пощенска програма или уебпоща. Тя изтегля писмото чрез IMAP и го показва.
Всяка стъпка може да се провали поотделно. Затова съобщението за грешка винаги дава указание за мястото: не е могла Sanne да влезе в собствения си сървър (стъпка 1), не е намерил сървърът ѝ получателя (стъпка 2 или 3), или приемащият сървър е отказал писмото (стъпка 4)?
Плик и писмо: два вида адреси
Електронното писмо прилича на писмо в плик. Сървърите гледат само плика. Вие и Ahmed виждате най-вече писмото.
Пликът възниква по време на SMTP разговора между два сървъра. Изпращащият сървър първо казва от кого е писмото (командата MAIL FROM), а след това за кого е (RCPT TO). Едва след това следва самото писмо. Адресът на подателя от плика е адресът, на който се изпращат съобщенията за грешки. При последната доставка приемащият сървър го поставя най-отгоре в писмото като Return-Path.
Писмото започва със заглавни редове (хедъри): редове с име, двоеточие и стойност. Най-известните са:
- From: подателят, когото виждате в пощенската си програма;
- To и Cc: получателите, които виждате;
- Subject: темата;
- Date: моментът на изпращане, според часовника на програмата на подателя;
- Message-ID: уникален идентификатор на това писмо. Отговорите се позовават на него, така пощенската програма разбира кои писма са свързани помежду си.
Пликът и заглавните редове не е задължително да съвпадат. Ако Sanne изпрати писмо със скрито копие (Bcc) до колегата си Daan (daan@example.com), Daan е вписан в плика, но не и в заглавните редове. Затова Ahmed не вижда, че Daan също чете. А един бюлетин често има Return-Path към услугата за бюлетини, докато From е адресът на магазина. Тогава съобщенията за грешки отиват при услугата.
Редовете Received: пътният дневник на писмото
Всеки сървър, който приеме писмо, трябва да добави заглавен ред Received, и то най-отгоре. Така по пътя писмото натрупва пътен дневник. Следователно най-горният ред Received е последната стъпка, а най-долният е първата. Четете ги отдолу нагоре.
Ето как изглеждат приблизително заглавните редове на писмото на Sanne при Ahmed (съкратено):
Return-Path: <sanne@example.com>
Received: from mail.example.com (mail.example.com [192.0.2.10])
by mx.example.net with ESMTPS
for <ahmed@example.net>; Tue, 10 Nov 2026 10:15:04 +0100
Received: from webmail.example.com ([192.0.2.20])
by mail.example.com with ESMTPSA
for <ahmed@example.net>; Tue, 10 Nov 2026 10:15:02 +0100
From: Sanne de Vries <sanne@example.com>
To: Ahmed <ahmed@example.net>
Subject: Offerte bruidsboeket
Date: Tue, 10 Nov 2026 10:15:01 +0100
Message-ID: <20261110091501.a1b2c3@example.com>Прочетете първо най-долния ред Received. Уебпощата е предала писмото на mail.example.com. Буквите ESMTPSA означават: криптирано (S) и с влизане в профила (A). След това mail.example.com го е предал на mx.example.net, сървъра на Ahmed. Частта след "from" е сървърът, който е предложил писмото, а частта след "by" е сървърът, който го е приел. Часовете показват колко време е отнела всяка стъпка.
Капан: подателят може сам да добави фалшиви редове най-отдолу, преди да изпрати писмото. Затова се доверявайте най-вече на горните редове, създадени от сървъри, които познавате, например сървъра на Вашия собствен доставчик.
Защо From може да бъде подправен
Протоколът SMTP е създаден във време, когато всички са си имали доверие. Нищо в самия протокол не проверява дали подателят във From е истински. Следователно измамник може да изпрати писмо с From: sanne@example.com, без да има нещо общо със Sanne.
Затова по-късно са добавени три проверки, които собственикът на домейна настройва в своя DNS:
- SPF посочва кои сървъри имат право да изпращат поща с подател в плика от този домейн.
- DKIM поставя цифров подпис върху писмото. Получателят го проверява с ключ от DNS на домейна, който е подписал.
- DMARC свързва двете проверки с домейна, който виждате във From, и казва какво трябва да направи получателят, ако проверката не успее: нищо, преместване в спам или отказ.
Това се урежда от администратора на домейна, а не от Вас като потребител на уебпощата. Как точно работи, ще научите в курса „Пощата в ред“. Засега е достатъчно да знаете, че показаното име на подателя нищо не доказва и че в заглавните редове можете да видите дали тези проверки са успешни (урок 2.2).
Изпратено не означава пристигнало
Ако писмото Ви е в папката Изпратени, със сигурност знаете само едно: собственият Ви сървър го е приел (стъпка 1). Останалото се случва след това, понякога много по-късно.
- Приемащият сървър може временно да откаже. Някои сървъри първо молят непознат подател да опита отново по-късно (greylisting). Тогава Вашият сървър опитва отново, понякога в продължение на дни, и Ви уведомява, ако неуспехът продължава.
- Приемащият сървър може да откаже писмото окончателно, например защото адресът не съществува или пощенската кутия е пълна. Тогава получавате обратно съобщение за грешка (bounce, урок 8.4).
- Писмото може да пристигне, но да попадне в папката за спам. Тогава не получавате никакво известие.
Ако Sanne чака отговор, който не идва, тя първо проверява дали във Входящи няма съобщение за грешка, и моли Ahmed да погледне в папката си за спам.
На практика: как работи това в уебпощата
В уебпощата можете да видите заглавните редове на писмото с бутона Заглавни блокове над писмото или чрез Още > Покажи изходния код. Урок 2.2 разглежда това по-подробно. Как уебпощата и пощенската Ви програма показват една и съща поща, ще прочетете в ръководството за Roundcube в раздела „Какво е уебпощата“. В друга уебпоща, като Gmail или Outlook.com, нещата работят по подобен начин, само бутонът се казва другояче (в Gmail например „Показване на оригинала“).
Обобщение
- Уебпощата е пощенска програма във Вашия браузър. Тя общува с пощенския сървър чрез IMAP (четене) и SMTP (изпращане).
- Писмото отива от Вашия собствен сървър до сървъра, посочен в MX записа на домейна на получателя.
- Пликът (MAIL FROM, RCPT TO, по-късно Return-Path) е за сървърите, а заглавните редове (From, To, Subject, Date, Message-ID) са за хората и програмите.
- Всеки сървър поставя ред Received най-отгоре; четете ги отдолу нагоре.
- From може да бъде подправен; SPF, DKIM и DMARC затрудняват подправянето. Изпратено не означава пристигнало.
Тест (quiz)
Задача
Задача A1.1: Четене на заглавни редове (хедъри). Материалът kopregels-1.txt се намира под тази задача: заглавните редове на истинско, но анонимизирано писмо. Прочетете ги отдолу нагоре и попълнете: домейна във From, домейна на Return-Path, колко реда Received има и кой сървър е получил писмото последен (най-горният ред Received, частта след "by"). Програмата сравнява отговорите Ви с ключа с отговори и показва за всеки въпрос дали е верен, с обяснение къде в заглавните редове бихте могли да го намерите.
Прочетете още
Когато са описани стъпки в уебпощата, те се отнасят за уебпощата на WebOké; в друга уебпоща нещата работят по подобен начин.
- Roundcube Webmail 1.1: Какво е уебмейлът?
- Обяснение на процеса за изпращане на имейли / SMTP
- Преглед и четене на заглавните части (headers) на имейл
- Безплатен курс Имейлът в ред: настройка и добро получаване 1.1: Пътят на един имейл
- Безплатен курс Имейлът в ред: настройка и добро получаване 1.5: Четене на кополовки: откъде е дошъл този имейл?
- Безплатен курс Имейлът в ред: настройка и добро получаване 4.1: Защо писмата попадат в спам
- RFC 5321, Simple Mail Transfer Protocol (на английски): https://www.rfc-editor.org/rfc/rfc5321
- RFC 5322, Internet Message Format (на английски): https://www.rfc-editor.org/rfc/rfc5322
