Жизнен цикъл и надграждане до нова версия

Модул 4: Софтуер и актуализации · Време за четене: 11 минути

Цел на урока: След този урок ще можете да проверите жизнения цикъл на Вашата дистрибуция, ще знаете какво означава "end of life" за Вашия сървър и ще можете безопасно да планирате и извършите надграждане до нова версия.

Основни понятия: версия (release), LTS, стандартна поддръжка, Debian LTS, Ubuntu ESM и Ubuntu Pro, end of life (EOL), /etc/os-release, do-release-upgrade, минимално и пълно надграждане, хранилища на трети страни, snapshot, curl | bash

Всяка версия има срок на годност

Автоматичните актуализации (урок 4.2) работят само докато Вашата дистрибуция все още издава актуализации за Вашата версия. Всяка версия на Debian и Ubuntu получава актуализации за сигурност за определен период. След това те спират: Вашият сървър вече не получава поправки, дори за сериозни уязвимости. Това се нарича end of life (EOL).

Коя версия използвате, можете да видите така:

anna@web1:~$ cat /etc/os-release
PRETTY_NAME="Debian GNU/Linux 13 (trixie)"
NAME="Debian GNU/Linux"
VERSION_ID="13"
VERSION="13 (trixie)"
VERSION_CODENAME=trixie
...

В Ubuntu ще видите например VERSION="24.04.3 LTS (Noble Numbat)".

Debian

Debian поддържа напълно всяка версия около три години. След това екипът на Debian LTS поема поддръжката за още две години, с актуализации за сигурност за най-използваните пакети. За текущите версии (към ноември 2026 г., проверете на debian.org/releases):

Debian 12 все още получава актуализации чрез LTS, но е в последната си фаза. Нов сървър инсталирайте с Debian 13.

Ubuntu

Ubuntu издава на всеки две години през април версия LTS (Long Term Support) с пет години стандартна поддръжка по сигурността. С абонамент за Ubuntu Pro (безплатен за лична употреба на няколко машини) към това се добавя ESM (Expanded Security Maintenance), общо до десет години.

Между версиите LTS излизат междинни версии (например 25.10) само с девет месеца поддръжка. Те не са предназначени за сървър, който трябва да работи години наред. За сървър винаги избирайте LTS.

Какво означава EOL за Вас

Сървър с версия, която вече не получава актуализации, продължава да работи нормално. Точно това е коварното: не забелязвате нищо, докато някой не използва уязвимост, която е поправена навсякъде, освен при Вас. Освен това:

• нов софтуер (нова версия на PHP, ново издание на Docker) вече не се компилира за Вашата версия;
• хранилищата на трети страни също спират, често по-рано;
• колкото по-дълго чакате, толкова по-голям е скокът. Debian не поддържа прескачане на версия: от 11 до 13 трябва да минете през 12.

Затова запишете датата на EOL на Вашия сървър в календара си, с напомняне половин година преди нея.

Два начина: надграждане или изграждане наново

Има два подредени пътя към нова версия.

1. Надграждане на място (in-place upgrade): актуализирате съществуващия сървър до новата версия. Бързо е и всичко остава на мястото си, но старите остатъци и собствените Ви промени също се пренасят.
2. Изграждане наново: създавате нов сървър с новата версия, инсталирате отново услугите си (удобно с бележките от урок 10.4 или с Docker Compose, модул 9), прехвърляте данните от резервното копие и превключвате DNS (урок 7.1). Повече работа, но резултатът е чист и същевременно е тест за Вашето резервно копие.

За малък сървър с няколко услуги надграждането на място е напълно подходящо. Ако на него работи много персонализиран софтуер или сървърът вече е надграждан няколко пъти, помислете за изграждане наново.

Подготовка на надграждане на място

Осигурете тези пет неща, преди да започнете:

1. Snapshot в панела на Вашия доставчик, направен точно преди началото, и актуално резервно копие извън сървъра (модул 8). Snapshot е Вашият бърз път назад, ако надграждането се провали по средата.
2. Втори вход: конзолата на Вашия доставчик. Работите през SSH и ако мрежовите настройки или SSH сървърът се променят по време на надграждането, трябва да можете да продължите през конзолата. Бележките към версията на Debian го казват буквално: осигурете си предварително друг начин за влизане.
3. Прочетете бележките към версията, особено главата "Issues to be aware of". За Debian 13 там например пише: /tmp вече по подразбиране е в паметта, /etc/sysctl.conf вече не се чете (използвайте /etc/sysctl.d/), а /boot трябва да е достатъчно голям.
4. Проверете хранилищата на трети страни. Пакети, които не идват от самите Debian или Ubuntu, могат да предизвикат конфликти при надграждането. Вижте какви хранилища имате (ls /etc/apt/sources.list.d/) и дали създателят им вече има версия за новото издание.
5. Сесия, която оцелява при прекъсната връзка. Стартирайте надграждането в tmux или screen. Ако интернетът Ви прекъсне, надграждането продължава, а Вие се връщате към него с tmux attach.

Debian: стъпките

От бележките към версията на Debian 13, за надграждане от 12 до 13:

root@web1:~# apt update && apt full-upgrade          # първо обновете напълно текущото издание
root@web1:~# sed -i 's/bookworm/trixie/g' /etc/apt/sources.list.d/debian.sources
root@web1:~# apt update
root@web1:~# apt upgrade --without-new-pkgs          # минимално обновяване
root@web1:~# apt full-upgrade                        # пълно обновяване
root@web1:~# reboot

Ако все още използвате /etc/apt/sources.list, променете кодовото име и там. Хранилищата на трети страни изключете временно по време на надграждането (преименувайте ги на .disabled) и след това ги включете отново с кодовото име на новата версия, ако създателят ги предлага за нея.

По време на надграждането обърнете внимание на въпросите за конфигурационните файлове. Ако сами сте променили файл, например sshd_config, dpkg ще Ви попита дали искате да запазите Вашата версия. Запазете собствената си версия, ако знаете защо сте я променили, и след това я сравнете с новата (.dpkg-dist).

След рестартирането:

anna@web1:~$ cat /etc/os-release | grep VERSION=
VERSION="13 (trixie)"
anna@web1:~$ systemctl --failed
anna@web1:~$ sudo apt autoremove

systemctl --failed (урок 6.1) трябва да е празен. Проверете също дали уебсайтовете и контейнерите Ви работят и дали наблюдението Ви (урок 8.3) показва зелено.

Ubuntu: do-release-upgrade

Ubuntu има собствена програма за това:

anna@web1:~$ sudo apt update && sudo apt full-upgrade
anna@web1:~$ sudo do-release-upgrade

Две неща, които трябва да знаете. Първо, Ubuntu предлага надграждане от една LTS до следващата едва след първото точково издание (например 26.04.1, няколко месеца след април). Това е умишлено: през първите месеци се отстраняват най-големите проблеми. Второ: ако изпълнявате надграждането през SSH, do-release-upgrade съобщава, че за всеки случай стартира допълнителен SSH сървър на резервен порт. Този порт трябва да бъде разрешен в защитната Ви стена (урок 5.2), ако Ви потрябва; обикновено не Ви е нужен, защото имате конзолата.

Големият капан: софтуер извън дистрибуцията

Надгражданията почти винаги се провалят заради софтуер, който не идва от дистрибуцията. Три навика правят разликата:

• Без curl https://... | bash. Скрипт от интернет, който изпълнявате директно като root, може да промени всичко на сървъра Ви: да добави хранилища, да се довери на ключове за всички хранилища, да презапише файлове. Не знаете какво се е случило, а при следващото надграждане нещо се чупи. Изтеглете такъв скрипт, прочетете го и по-добре изпълнете стъпките сами.
• Допълнително хранилище само от самия създател, със собствен ключ (Signed-By, урок 4.1), и запишете в документацията на сървъра си защо е добавено.
• Без отделни .deb файлове от уебсайтове, когато същото може да се вземе от дистрибуцията или от хранилището на създателя. Те никога не получават актуализации.

В AlmaLinux и Rocky Linux

Там всяка "major" версия (9, 10) получава актуализации около десет години, а междинните версии (9.6, 9.7) актуализирате нормално с dnf upgrade. Скок до нова major версия на място е възможен с помощната програма ELevate (AlmaLinux), но много администратори при преминаване към нова major версия все пак избират изграждане наново.

На практика

В екрана за VPS на WebOké преди надграждане правите snapshot (най-много два едновременно, на същото хранилище като Вашия VPS) и имате конзолата като втори вход. При други доставчици това се нарича по подобен начин: snapshot, VNC или уеб конзола, rescue. Snapshot не заменя резервно копие извън сървъра; изтрийте го, когато всичко работи, защото той расте с всяка промяна.

Обобщение

• Всяка версия получава актуализации за сигурност за определен период; след това тя е end of life и сървърът Ви вече не получава поправки.
• Debian: около три години плюс две години LTS; Ubuntu LTS: пет години плюс ESM до десет години. За сървър винаги избирайте LTS и запишете крайната дата в календара си.
• Подгответе надграждането със snapshot, резервно копие, конзолата, бележките към версията и сесия в tmux.
• Debian: хранилищата към новото кодово име, apt upgrade --without-new-pkgs, apt full-upgrade; Ubuntu: do-release-upgrade, след първото точково издание.
• Софтуерът извън дистрибуцията е най-големият източник на проблеми при надграждане: без curl | bash, само хранилища от създателя със собствен ключ.

Тест (quiz)

Задача

Задача O4.3: Вашият план за надграждане. Проверете с коя версия работи Вашият сървър и докога тя получава актуализации за сигурност. След това съставете план за надграждане: какви хранилища на трети страни имате, как правите snapshot и резервно копие, как влизате през конзолата, какви стъпки изпълнявате, как тествате след това и дали избирате надграждане на място или изграждане наново (с обосновка)?

Още за четене

• Snapshots и backups на Вашия VPS
• Свързване на собствено ISO или преинсталиране на VPS
• Версии на Debian и периоди на поддръжка: https://www.debian.org/releases/
• Debian 13, бележки към версията, глава 4 (надграждане) и 5 (на какво да обърнете внимание): https://www.debian.org/releases/trixie/release-notes/
• Ubuntu, цикъл на издаване: https://ubuntu.com/about/release-cycle
• Документация на Ubuntu Server, Upgrade your release: https://ubuntu.com/server/docs/how-to/software/upgrade-your-release/
• Надграждане на Вашия VPS до нова версия на Debian или Ubuntu
• VPS: от първото влизане до сигурен сървър 1.5: Снапшоти: предпазна мрежа при всяка голяма промяна